Цялата Православна Църква чества  Господският празник Въздвижение на Честия Кръст Господен- Кръстовден. За да се поклонят на Животворящия Крръст храма в Горублянската енория се оказа малък да побере множеството християни дошли да се докоснат до символа на Христовата победа. Тържествената служба бе отслужена от храмовото духовенство- отец Лазар и отец Петър. Към края на празничната утреня беше изнесено Честния и Животворящ Кръст и поставен на специален аналой, украсен с клони от босилек. По време на св. Литургия множество деца приеха животворящите Тайни Христово. За първи път по инациатива на храмовото духовенство след св. Богослужба бе отслужено молитвеното последование за началото на новата учебна година и за здравето и спасението на всички български деца. С боговдъхновено слово отец предстоятеля се обърта към християните дс думте: " На Твоя Кръст се покланяме Христе..." да се поклонят на символа на Христовата победа и как е установен днешния празник. Накрая в словото си отец Лазар пожела на всички деца, които ще пристъпат училищния праг: здраве, мъдрост и сръчност на всички учащи, да намалее детската агресия и да преуспяват бъдещите кадри на Милото ни Отечество и Родната ни Православна Църква.

_____________________________________________________________

 ИСТОРИЯ НА ПРАЗНИКА КРЪСТОВДЕН

Православната църква отбелязва днес Въздвижение на Светия кръст Господен – Кръстовден. С този ден, наричан още Гроздоберник, започва и есента.

Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на християнската църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота и връщането на кръста от персийски плен през XVII век.

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога.

Привечер, когато слънцето залязвало, Константин

видял на небето сияен кръст

с надпис под него "С това ще победиш".

Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си.

Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.

Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина.

През 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм.

През 614 г. персийският цар Хозрой влязъл във война с Византийската империя и превзел Ерусалим, после разрушил църквите и откраднал намерения на Голгота свещен Кръст.

След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след победата си над персите.

След страданията и разпятието Христови, кръстът се превръща в

жертвен знак на спасението и изкуплението от греха.

Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.

На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен.

Такова поклонение има още три пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово и на 1 август.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост.