Превратностите на времето и житейските страсти са оставили своя отпечатък, както върху паметта за храм „Св. вмчк Георги Победоносец”, така и върху неговата история. Днес почти не разполагаме с автентични документи за началото на храмовото строителство в кв. Горубляне, както и за историята на храма и енорията. Сведения черпим от народните предания и историческите записки, издадени от местния учител Н. Ковачев в машинопис през 80 години на ХХ век., а също така и от запазените артефакти. Специално за историята на храма Н. Ковачев се основава на записките на свещ. Георги Зоев (днес с неизвестно местонахождение) и проучванията на проф. Асен Василев посветени на Самоковската художествена школа.

Според преданието Горубляне никога не е оставало без храм и свещеник. Според спомените на стари хора преди построяването на „Голямата църква” в местностите „Латински гробища” (според преданието местността е наречена така, защото там са погребани кръстоносци) и „Дианчовото” имало малки църквици – с площ около 20 кв.м. Тук по-скоро става въпрос за параклиси, с които и тогава, и сега е осеяна цялата околия, отколкото за храмове.

По отношение на строителството на храм „Св вмчк Георги Победоносец” Н. Ковачев отбелязва: „Ако не се знае кога били строени двете църквици на „Латинските гробища” и „Дианчовото”, то за новата черква няма съмнение. Според паметния камък (днес с неизвестно местонахождение и съдържание – бел. м. П. П.) и бележките на Георги Зоев тя била направена през април 1858 г. („Да се знае кога правихме черквата...беше 1858 г. месец априля”). Окончателното и завършване и изписване (зографисфане) става едва след 20 години – „през 1878 г. при прилежанието на поп Донко от Герман и иждивлението но селото”.

Наличните данни обаче дават основание тези сведения да бъдат оспорени. Според протокол от заседание на църковното настоятелство през 1858г. храмът е бил обновен. Освен това на царските двери има дати ровка, която може да бъде разчетена и като 1848 г. Основание за такова разчитане на годината дава и стила на изпълнение на зографи ята на царските двери.

По разбираеми причини любознателният учител не е могъл, във времето в което пише, да разкаже за причините довели до построяването на храма. Днес такива пречки няма и можем спокойно да разкажем за събитията, които са се случили в онези времена.

Според преданието веднъж един Самоковски бей пътувал от София за Самоков. Когато стигнал до Горубляне видял, че българите извършват някакъв религиозен обред пред едно старо, изкорубено дърво. Това му направило впечатление и изпратил да проверят какво правят българите. Оказало се, че извършват чин на опело. Беят останал учуден и попитал българите защо правят това, а те му отговорили, че нямат храм. Тогава беят решил да издейства разрешение за строеж на храм и да подари една нива, за да се издържа храма. Така започнал строежът на храм „Св. вмчк Георги Победоносец”. Днес само можем да се удивляваме на мисленето на този чужд за православната вяра човек. Години по-късно това предание намира своето потвърждение. Когато в началото на 80 –те години на ХХ в. храмът е съборен, по разказите на тогавашните настоятели, в основата на олтара са намерени турският ферман за разрешение на строежа, дарственият акт на самоковския бей и списъка на първото настоятелство. Тогавашният енорийски свещеник протойерей Стоян Йосифов предал документите в един от софийските музеи. От тогава следите им се губят.

Храмът е изцяло изографисан от неизвестен самоковски зограф. Днес стенописите са напълно унищожени. Н. Ковачев, който ги е виждал, пише: „Всред изображенията на разни светци, някои от които с животински глави (!), почетно място заемаха сръбските „Симеон Сръпски”, „Св. Сава”, „Княз Стефан Дечански” и „Крал Милутин”, първите двама в олтара, а другите – на северната стена”. Днес можем само да гадаем за присъствието на сръбските светци в регистъра на храмовата стенопис, но наличието им е едно косвено свидетелство за по-ранното датиране на храма, тъй като е възможно само, ако балканският национализъм не е избухнал с пълна сила. По- озадачаващо е споменаването на светци с животински глави, освен ако авторът не греши и неволно е употребил множествено вместо единствено число или, може би, става въпрос за житийни сцени, свързани с един светец. Сред често изобразяваните от самоковските зографи светци е св. Христофор, който е изобразяван с кучешка глава съгласно житието му. Това изображение се среща напр. в лозенските храмове и в Суковския манастир (днес в Сърбия). Най-вероятно той е бил изобразен и в горубленският храм.