ПАСТИРСКО СЛОВО ПО ПОВОД ТЕЖКАТА ТРАГЕДИЯ НА АВТОМАГИСТРАЛА „ТРАКИЯ“

„Блажени плачещите, защото те ще се утешат“ (Мат. 5:4)

Днес България е обхваната от дълбока скръб. Тежката трагедия на автомагистрала „Тракия“, отнела живота на дванадесет човека и оставила десетки ранени, е болезнено напомняне колко крехък и непредвидим е човешкият живот. Зад всяко число стои една човешка съдба, едно семейство, една майка, един баща, деца, близки и приятели, чиито светове днес са потънали в неописуема болка.

В такива часове думите трудно могат да изразят онова, което сърцето чувства. Пред лицето на смъртта и страданието човешката реч става недостатъчна, а душата търси утеха в Бога – Източника на живота, милостта и надеждата.

Светата Православна църква никога не остава безучастна пред човешката болка. Христос Сам плака пред гроба на Своя приятел Лазар. С тези Свои сълзи Той ни показа, че скръбта по загубените близки не е слабост, а израз на любовта, която не престава дори пред смъртта.

Днес отправяме молитвите си към Всемилостивия Бог да упокои душите на загиналите в селенията на праведните, където няма болка, нито скръб, нито въздишка, а живот безкраен.

Молим Господ да дарува утеха и духовна крепост на всички семейства, загубили свои близки. Нека Божията благодат подкрепи онези, които днес трябва да понесат най-тежкото изпитание – раздялата с любим човек. Нека Господ бъде близо до ранените, да укрепи телата и душите им, да благослови лекарите, медицинските екипи, спасителите, полицаите и всички, които с всеотдайност се борят за човешкия живот.

Тази трагедия е и тежък призив към всички нас да бъдем по-внимателни, по-отговорни и по-човечни. Да не забравяме, че животът е безценен дар Божи и че зад волана не носим отговорност единствено за себе си, но и за живота на всички останали.

Нека в този скръбен ден не подминаваме чуждата болка, а да проявим състрадание, милосърдие и братска обич. Защото християнската вяра не ни обещава живот без изпитания, но ни открива надеждата, че в нито едно страдание човек не е изоставен от Бога.

Вечна и блажена да бъде паметта на загиналите!

Бог да упокои душите им, да утеши скърбящите, да укрепи пострадалите и да дарува сили на всички, които днес се борят за човешкия живот.

Господи, помилуй и спаси Твоите люде!

С молитва и съпричастност,

иконом Лазар Георгиев
Предстоятел на храм „Св. вмчк. Георги Победоносец“
кв. Горубляне – гр. София