На втория ден на месец февруари е Сретение Господне - един от 12-те велики празници, които отбелязва Светата ни църква.

Той е установен още в ранните векове на християнството, но започва да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).

На 40-я ден след раждането на Господ Иисус Христос, света Дева Мария Богородица донесла Младенеца в йерусалимския храм, според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19 – 20, Чсл. 18:15 – 16).

Това било установено за спомен от избавянето на израелските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх. 12:29). Затова всеки първороден, като собственост на Господ, бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен.

По същото време живеел праведен старец на име Симеон. Той очаквал с вяра идването на Месията, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Месията. Той бил в храма, когато донесли Иисус. Той го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!".

___________________________________

Господския празник в чест на срещата Господня с човечестовто Тържествената Богослужба бе извършена от предстоятела на храма иконом Лазар Георгиев от храмовото духовенство. Въпреки делничен ден, който бе  студен и ветровит и огравян от слънчева топлина в храма пристъпиха множество християни дошли да съучастват в светата Богослужба. Слово за празника признесе служещия свещеник, който припомни за празника и за традицията която днес се спазва, а именно всеки родител води своето дете на 40-ят ден, в който се чете т.нар. Чиста молитма