Открийте ни във Facebook

 

Открийте ни
във Facebook

Разгледайте нашата галерия.

Галерия

Адрес:
София 1138
Горубляне
ул. Самоковско Шосе 75


Телефон:
02/ 973 61 44

 

e-mail: hrsvetigeorgi@gmail.com

Кратка история на храм „Св. вмчк Георги Победоносец”, гр. София, кв. Горубляне.
Храма през 2000г.

 

В началото на 80-те години на ХХ в. храмът се нуждаел от спешен основен ремонт. Разрешение за такъв било получено, но вместо да бъде укрепен, храмът бил съборен почти изцяло. По този повод Н. Ковачев отбелязва: „Ако до първите дни на април 1972 г. Горубляне можеше да се гордее със строения по време на Възраждането храм „Св. Георги Победоносец”, то от тогава и този единствен паметник от миналото вече не съществува. Запазен е само притворът, в който няма почти нищо ценно. Храмът беше разрушен, въпреки разрешението само за „основен ремонт”. Разрушаването на църковния салон бе извършено по почин на енорийския свещеник, без знанието на местните отговорни фактори. Ако бяха предупредени, те можеха да направят всичко възможно, за да бъде запазена постройката като паметник на културата, макар и от местно значение”. Тук тенденцията е твърде явна и не заслужава специален коментар. В действителност събитията са протекли по друг начин. Според разказите на тогавашните настоятели разрешението за ремонт идва в услуга на атеистичните власти. Някои хора дори подозират, че е било издействано нарочно, за да има благовиден повод за унищожаването на храма, а то не е станало нито тайно, нито по своеволието на свещеника.

 

След като храма престава да съществува, обширният двор става общинска собственост и е предвидено да бъде застроен. Това е косвено свидетелство, че се е търсел начин за унищожаване на църковната собственост.

 

Горубленци, обаче, проявяват завидна смелост, като решават да не позволят светинята да потъне в запустение. Под ръководството на протойерей Стоян Йосифов подемат инициативата да възстановят храма. По свидетелството на протоколите от заседанията на църковното настоятелство през 1975 г. е избрано ново настоятелство от дейни хора, които си поставят за цел именно възстановяването на храма и нормалния енорийски живот.

 

Първоначално те предприемат предвидените от закона действия при такива случаи, като изпращат съответните молби до Св. Синод и Софийска община. Това не дава резултати. Отговорът на тогавашния главен архитект на София (писмото се пази в архива на храма) гласи, че евентуалното построяване на храм не отговаря на архитектурните изисквания за оформлението на квартала.

 

Междувременно местната партийна организация изпраща писмо до градския комитет на БКП и Столична община, в което се обяснява, че на Горубляне не е необходим храм, а ако има вярващи хора те могат да посещават близките столични храмове. Целта на това писмо е достатъчно ясна.

След като се разбира, че няма да получат необходимото им разрешение, настоятелните решават да поемат по друг път. Преди всичко намират начин да достигнат до необходимият им човек в общината, а след като го откриват, той се съгласява да промени градоустройствения план на квартала (тези действия му струват уволнение от заемания пост) и така бившия двор на храма се превръща в парк. В търсенията негласно им съдейства Св. Синод. След това със собствени средства и труд настоятелните и останалите жители на квартала възстановяват оградата на храма и самият храм незаконно от гледна точка на атеистическата държава. Разбира се средствата не стигат, а и обстоятелствата не позволяват възстановяването на храма в предишното му благолепие. Към бившият притвор е пристроен олтар, а някогашните „стаички” са премахнати. При освещаването на новия храм в престола са вложени частици от мощите на св. Кирик и Юлита. Старият иконостас е приспособен за новия храм. За стенописи по това време не може да се мисли. През 1992 г. е изграден нов притвор с две канцеларии, а през 1997 г. и навеса пред храма. Все по този начин са построени енорийският дом (1986 г.), магерницата и навеса по южната ограда на двора (1992 г.), паметника на загиналите през войните за обединение на България горубленци (намира се в двора на храма), навеса по западната ограда през 2003 г. и изографисан в периода 2004-2006 г. от зографите Румен и Зоя Матееви. Тяхно дело е керамичната патронна икона на св. Георги Победоносец (1999 г.). Изградени са три чешми в двора. Впрочем някога също е имало чешма, от която е запазена само една плоча. На нея се чете годината 1867. По силата на реституционните закони собствеността на Църквата върху двора и сградите е възстановена през 2004 г. Така започнатото през 1975 г. намира логичен завършек.

 

Както на много места, така и в Горубляне именно свещениците са в основата на просветата в условията на чуждо господство. Първото килийно училище, за което има сведения, е открито в дома на свещ. Георги Зоев, който е и учител. Най-вероятно през 1866 г. той предава училището на сина си Богдан (тогава 16-17 годишен). Богдан поп Георгиев премества училището в една пристройка към кръчмата на сподвижника на Левски Младенчо Спасов-Бинбаши. След Освобождението Богдан заминава да учи за свещеник. По-късно се завръща в Горубляне и служи много години като енорийски свещеник в родното си село.

 

Първото обществено (общинско) училище е построено през 1879г. в двора на храма. Там до построяването в ново време на голямото училище начално образование са получавали много жители на квартала.

 

Така енорията, заедно със своите духовни пастири, винаги е била радетел за духовно издигане на българите, а също така и пазител на народните благочестиви традиции. Много често с риск от физически и душевен тормоз свещениците са отстоявали вярата независимо от политическата конюнктура. Благодарение на тази дейност днес християните в кв. Горубляне се радват на пълноценен енорийски живот.

 

Както се вижда от това изложение историята на нашата енория не е добре проучена и документирана, но вярваме, че Бог не ще остави тя да потъне в забвение, както и до сега не е позволил споменът да изчезне.

 

Свещ. Петър Петров

Начало  |  История  |  Вести  |  Галерия  |  Въпроси и Отговори  |  Контакти

© 2010 Храм “Свети Великомъченик Георги Победоносец”